Това се случи преди доста години. В много вестници бяхме пуснали обява,че предлагаме счетоводно бслужване на фирми и изготвяме годишни данъчни декларации на физически и юридически лица. Един ден се обади клиент и попита дали можем да му направим годишната данъчна декларация като земеделски производител – гледал овце, продавал агнета и каквото друго става за продан от тях.
Можехме разбира се.
Човекът каза, че ще дойде с влака рано сутринта и аз бях още по-рано в офиса, за да му попълня исканата данъчна декларация.
Точно в 8.00 часа на вратата се позвъни. Офисът ни беше в апартамент и пода навсякъде беше застлан със светъл мокет. Отворих вратата и поканих клиента да влезе. А той се наведе и взе да си развързва връзките на обувките. Докaто се опомня, събу се, постави си обувките встрани от вратата и влезе след мен.
Изготвих му данъчната декларация, макар че не беше лесно, гледайки го как седи по чорапи пред мен – странна гледка за един офис…
На тръгване, тайно ми пъхна 5 лева в ръката с думите: „Ето, да се почерпиш и ти, другото си е за фирмата.”
Така получих първият си и май последен бакшиш.
Дано е жив и здрав човекът и дано още си гледа овцете и продава каквото може от тях.
С добро го запомних.Петте лева запазих като скъп спомен.
Разказано за вас от Виолета Кръстанова
Остави коментар