В бр. 75 от 27 септември 2016 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО).
Промените влизат с обратна сила – от 1 януари 2016 г. с определени изключения.
Измененията и допълненията в ЗКПО могат да се представят по следния начин:
I. Основните промени, които се въвеждат със ЗИД на ЗКПО, са свързани с облагането на разходи с т.нар. данък върху разходите, а именно:
От влизане в сила на ЗКПО през 2007 г. на облагане с данък върху разходите подлежаха три основни групи документално доказани разходи, свързани с дейността, регламентирани в чл. 204, т.1, 2 и 3 от закона:
- представителни разходи, свързани с дейността;
- социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол; и
- разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
С новоприетите промени в ЗИД на ЗКПО:
- се отменя облагането на третата група разходи – разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. В резултат е отменена и относимата разпоредбата на чл. 215 от ЗКПО, регламентираща определянето на данъчна основа за еднократния данък върху разходите на тези разходи;
- се обособява нова група разходи, облагаеми с данък върху разходи (чл. 204, ал.1, т.4 от закона)- разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ДР на ЗДДФЛ).
Като данъчно задължени лица за данъка върху тези разходи се определят всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ (нова ал. 3 на чл. 207 от ЗКПО).
- Изрично се регламентира, че облагането с данък върху разходите ще се извършва и когато се отчитат суми за разходи, облагаеми с данък върху разходите, които не водят до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане (нова ал. 2 на чл. 204 от ЗКПО).
- Създава нова разпоредба (чл. 215а от ЗКПО), въвеждаща правилата и начина на определяне на данъчната основа на данъка върху разходите върху новообособената група разходи. По-конкретно, регламентирани са следните принципи:
– Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е сумата на разходите в натура, които разходи са свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година;
– При определяне на данъчната основа на разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи или (1) по съотношението между изминатите километри за лично ползване и общите изминати километри от съответното превозно средство, или (2) по съотношението между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство или (3) по 50 на сто.
– При определяне на данъчната основа на разходите в натура, свързани с недвижимо имущество, когато те не могат да бъдат разпределени чрез измерване, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи (1) по съотношението между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество, или (2) по съотношението между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество.
– При определяне на данъчната основа на разходите в натура, свързани с други активи (различни от превозни средства или недвижимо имущество) данъчната основа е 20 % от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на данъчна основа.
- Във връзка с т. нар. смесено използване на превозните средства (когато същите се използват както за дейността, така и за лично ползване) е извършено изменение на разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от закона. Разходите, свързани с експлоатация на превозните средства, ще се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, ако при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите на разходите в натура по чл. 201, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, разходите за личното ползване са определени като 50 на сто от общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство.
- В Допълнителните разпоредби на ЗКПО (ДР на ЗКПО) се въвеждат две промени:
– резонно се отменя действащата дефиниция за „разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства (отменена e т. 39 към §1 от ДР на ЗКПО); и
– въвежда се дефиниция на понятието „разходи в натура“ за целите на новообособената група разходи, облагаема с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от закона (нова т. 83 към §1 от ДР на ЗКПО).
Съгласно приетото определение „разходи в натура” е частта от счетоводните разходи, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, които разходи (1) не попадат в другите две групи разходи, облагаеми с данък върху разходите – представителни разходи, свързани с дейността, и социални разходи в натура на наетите лица и (2) са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване.
От обхвата на „раз¬ходи в натура” са изключени разходите, извършени в полза на физически лица, които разходи представляват придобит доход от физическите лица по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Също така, изрично е посочено, че не представляват „разходи в натура” и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение от лицата.
В дефиницията е указано, че когато активите представляват данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации.
- Със ЗИД на ЗКПО се въвеждат и следните допълнения в чл. 24 от ЗДДФЛ. Създават се нови ал. 3 и 4 към чл. 24 от ЗДДФЛ, регламентиращи, че:
– Работодателите имат право на избор да облагат с данък върху разходите доходите в натура, представляващи „разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО”. В случай че тези доходи в натура са обложени с данък върху разходите, то тези доходи няма да се включат в облагаемия доход на физическите лица.
– Правото на избор се упражнява по изрично определен в чл. 217 от ЗКПО ред – лицата декларират направения избор за текущата година в ГДД, подавана за предходната година, т.е. с ГДД за 2016 г., подавана в срок до 31 март 2017 г. следва да се декларира избора за 2017 г.
– От друга страна, в Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗКПО изрично е указано, че изборът по чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ за 2016 г. ще се декларира от лицата също с ГДД за 2016 г.
– Правото на избор не може да се прилага за отделни физически лица.
Отново в ПЗР на ЗКПО е регламентирано, че данъчно задължено лице, което до 27 септември 2016 г. (датата на обнародване на коментирания ЗИД на ЗКПО) е прилагало реда за облагане на „разходите в натура” като непарични доходи на физическите лица по реда на ЗДДФЛ, може да избере:
– да продължи да прилага този ред до края на 2016 г., или
– да облага „разходите в натура” по чл. 204, ал.1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите за периода от 1 октомври 2016 г. до 31 декември 2016 г.
II. Допълнена е ключовата разпоредбата на чл. 92 от закона, регламентираща подаването на годишната данъчна декларация (ГДД). По-конкретно, създадена е нова алинея ал. 7, съгласно която чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, посочва в ГДД (1) идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в ЧЮЛ и (2) за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.
Промяната е в сила от 27 септември 2016 г., което означава, че ЧЮЛ ще следва да извършат горепосоченото деклариране на собствеността още в годишната си данъчна декларация за 2016 г.
Със ЗИД на ЗКПО са приети също и изменения и допълнения в Закона за митниците и Закона за пътищата, които влизат в сила от 27 септември 2016 г.
Надяваме се, че с настоящото първоначално представяне на основните промени в ЗКПО ще спомогнем за по-бързото и лесно усвояване на законовите текстове с цел тяхното правилно прилагане. Нашият екип остава на разположение за съдействие, в случай че възникнат въпроси и затруднения във Вашата работа.
Виолета Кръстанова,
Управител на Счетоводна компания Дебал ЕООД
Остави коментар