В днешния бр. 2 от 6 януари 2017 г. на Държавен вестник са обнародвани, както следва:
1. Постановление № 382 от 29 декември 2016 г. за приемане на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
Да припомни, новоприетата разпоредба на чл. 121а от Кодекса на труда (Държавен вестник, брой 105 от 30 декември 2016 г. и в сила от 30 декември 2016 г.) регламентира хипотезите на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. По-конкретно:
(1) командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1.1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз (EС), държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия;
1.2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на ЕС, държава – страна по Споразумението за ЕИП, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) предприятие от същата група предприятия.
(2) изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
2.1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на ЕС, държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария;
2.2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на ЕС, държава – страна по Споразумението за ЕИП, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
Всяко едно лице (работник или служител) може да бъде (1) командировано или (2) изпратено в рамките на предоставяне на услуги, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между (1) лицето и (2) командироващия или изпращащия работодател.
Новоприетата наредбата се приема на основание чл. 121а, ал. 8 Кодекса на труда и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Наредбата определя условията и редът за командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги. Например, но не и изчерпателно, наредбата регламентира:
- елементите на допълнителното писмено споразумение, което се сключва между страните за изменение на съществуващото трудово правоотношение за срока на командироването в случаите на командироване на работници или служителите от Република България;
- условията на работа за работника и служителя в предприятието ползвател – в случаите на изпращане на работници и служители от Република България;
- че командированите или изпратените работници или служители на територията на Република България следва да работят при осигуряване най-малко на същите минимални условия на работа, каквито са установени в действащото българско законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа по отношение на максималната продължителност на работната седмица и на работния ден; минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка; минималния размер на работната заплата; условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им; минималния размер на платения годишен отпуск; здравословните и безопасни условия на труд; специалната закрила на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност.
Наредбата не се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на морските лица.
Съгласно преходните и заключителните разпоредби, работодателите и предприятията, които осигуряват временна работа, които са командировали или изпратили работници и служители до влизането в сила на тази наредба (т.е. до 10 януари 2017 г.), привеждат трудовите правоотношения в съответствие с разпоредбите й в срок до 30 дни от влизането й в сила (т.е. до 9 февруари 2017 г.).
Отменят се и Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги, приета с Постановление № 142 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 2002 г.).
Влиза в сила от 10 януари 2017 г.
Тук бихте могли да се запознаете с пълното съдържание на настоящия брой на Държавен вестник.
Остави коментар