Бяхме се събрали няколко приятелки счетоводителки и на дълго и на широко си говорехме за счетоводство. После изведнъж разговорът тръгна в друга посока.
– Качила съм във Фейсбук няколко снимки от последната ни екскурзия. Видя ли ги? – каза Валя.
– Аз нямам Фейсбук и не искам да имам ! – троснато отговори Ива.
– А, ето един човек, който да мисли като мен! – възкликна Марина – Аз това нещо направо си го мразя! Не знам на вас дали ви се е случвало, но на мен често ми се случва, да се прибера в къщи и да няма с кой две думи да си кажа, защото и тримата – мъжа ми, дъщеря ми и синът ми са във Фейсбук. Никой и за нищо не ми обръща внимание. Дори от едната стая до другата не отиват да си кажат нещо, а си чатят по компютъра. Направо ужас! Пълно обезчовечаване и потъване в някакво небитие, което за тях май е основното битие.
– Така е. Направо са като сраснали с този Фейсбук. Какво толкова ги интересува какво е правил този или онзи? Каква емоция им доставя това? Какво човешко чувство? Не зная!
– Аз имам една колежка, която скоро се оплака, че научила за новото гадже на дъщеря си от своя позната, която го е видяла във Фейсбук. Попитала дъщеря си, а тя и отговорила: „Да бе, мамо. Ти не видя ли във Фейсбук?”
– Вместо да споделят, те очакват да видиш сам кога и къде ходят, с кого и до кога. Там очакват да съм видяла и каква тема се е паднала на матурата, каква оценка са получили или какво мислят да правят тази вечер! Това ме вбесява!
– Мен също. Аз съм свикнала да си говорим и да споделяме, да обсъждаме и коментираме нещата вечер около масата или да излезем някъде заедно с децата, за да ги изслушаме и да участваме в живота им. Отчаяно ми липсва и физическият контакт с тях – да ги изпращам с целувка на училище или да ги прегръщам радостно когато се завръщат от някъде. Интернет заличава потребността на децата от физически контакт, от реална връзка с родители и приятели.
– Преди поне стаята си почистваха и даже целия апартамент, когато си канеха приятели на гости. Сега се „срещат” и говорят в Скайп и във Фейсбук и не е нужно дори леглото си да оправят.
– Да, изгубихме децата си във виртуалното пространство. Добре, че Фейсбук не може да плете плитки рибена кост. На мен само този момент ми дава възможност да докосна вече порасналите си дъщери и пръстите ми да им кажат колко много ги обичам!
Разказано за вас от Виолета Кръстанова
Остави коментар