БИЗНЕСМЕН

Наскоро в офиса ни дойде клиентка, която носеше документи за осчетоводяване.
-Здравей, как върви създаването на новият сайт?- попитах аз.
Жената неочаквано доби гневно изражение.
-Как върви ли? Въобще не питай! До гуша ми дойде от фирми, програмисти и мошенници!
-Нещо не е наред ли? – с лошо предчувствие попитах аз.
– Де да беше нещо, ама то нищо не е наред. Такава театрална постановка ми спретнаха, достойна, ако не за Оскар, то поне за Аскеер.
– Хайде разкажи, тъкмо ще ти минe яда. – подканих я аз.
– Обадих се на един познат, за когото знам, че има фирма за изработка на сайтове. Разказах му каква е идеята ми за новият ни сайт, платих в брой аванс и зачаках нещо да се случи. Да, ама не! Даже и обещаната фактура не получих. Пак му се обадих, изпратих му мейл, казах му как бих искала да изглежа сайта, в какви преобладаващи цветове, с какви шрифтове, какви снимки, какви текстове и куп още неща. Получих нещо, което така и не можах да разбера какво е, но със сигурност не беше това, което исках. Пак писах, пак изпращах идеи, снимки, материали…и така много пъти, но работата почти не вървеше. Минаха месеци….
-А той не ти ли предложи идеи, не ти ли изпрати варианти, които да ти послужат за основа на мисленето?
-Нищо не ми изпрати! Аз се измъчих да правя свободни съчинения без картинка как трябва да изглежда новия ни сайт и да изпращам мейли. Накрая естествено взех да настоявам да се срещнем и заедно да гледаме и правим на моя лаптоп или на неговия компютър редакциите и доуточненията и да получа фактурата. Намери куп причини, за да не се срещнем. Но ти ме познаваш и знаеш, че аз не се отказвам лесно. Издирих адреса по регистрация на фирмата, отидох там и какво мислиш че видях? – Само кални улици и един новопостроен празен блок. Ядосах се и му звъннах по телефона. Казах му, че пътувам към него с моя лаптоп, да ми каже къде е офиса и да се видим незабавно.
„Виж, сега в офиса е неудобно. Чакай ме в колата на паркинга на Баумакс”- отговори ми той.
– И на паркинга ли работихте по сайта?- бях вече много заинтригувана.
– На паркинга. Ама не работихме. Аз се преместих на задната седалка и отворих лаптопа, показах му какво искам и го попитах може ли да се направи , а той изтри потта от лицето си и ми каза – „Извинявай, ама аз не работя на компютър.” – Моля?! Не работиш на компютър?! – невярващо попитах аз. „Ами….да. Децата препращат мейлите ти на едни студенти в чужбина. Те изработват сайта, а аз само им плащам част от това, което взимам. Не зная дали може да стане това, което искаш.”
-Тази новина ми дойде като гръм от ясно небе и направо гореща вълна ме заля! Тоя господин не само, че не знае как се работи на компютър и дори един имейл не може да изпрати, а и на хората пари за изработка на сайтове взема! И сега побеснявам като се сетя. Дори ме заплаши, че ако не преведа още пари по личната му сметка щял да продаде идеята ми за сайта на някой друг клиент.
-И как приключи цялата одисея?
– Ами как – намерих друга фирма. Този път е истинска и хората са професионалисти. Та те ще ми направят сайта за няколко дни. И фактура вече ми дадоха и договор подписах. Идеята е изцяло нова и тяхна. А старата идея му я оставих – на когото иска да я продава. Той така и не я разбра….
Похвалих клиентката ни, че е взела правилното решение. А аз си помислих, че вината не е само на предприемчивите „бизнесмени”, а и наша до известна степен. Ние първо гледаме цената и търсим най-евтината услуга, а едва след като понесем последиците от непрофесионалното обслужване, вече се сещаме и обръщаме внимание и на качеството.

Разказано за вас от Виолета Кръстанова