Още нещо с автор Иван Дочев – д.е.с.
Повече от двадесет години ползвах консултациите на Иван Дочев за всеки заплетен данъчен или счетоводен казус, с който се сблъсквах. Търсех и намирах статиите му в най-добрите икономически издания, познавах го и лично. Той беше светило в своята област. Но не знаех, както и много други мои колеги предполагам, за неговата страст към поезията и за прекрасните стихове, изпълнени с любов, които пише. Ето нещо прекрасно от книгата му с поезия „Благословена да си”:
Иван Дочев
Признание
Да си дърво,
което ме е хванало със клоните си
в момент на ярост,
ще те отсека;
да си от жилавите храсти –
ще те изтръгна с корена.
Дори ако си камък,
съборен от стихиите на пътя ми,
ще те отместя
или заобиколя.
А ти си в мен:
замрежваш погледа ми,
когато ми изменяш,
или събираш в него хиляди слънца –
когато ми принадлежиш;
участваш в дишането ми,
шумиш в кръвта…
Като жестока болест ти владееш всяка
моя клетка.
И да не искаш –
ще те нося до смъртта.
________________________________________
***
За всичко съм мечтал –
за бреговете на Сицилия и за небето на Мелбърн,
дори за полет около земята.
Но всичко във замяна аз бих дал,
за да заспиваш винаги върху ръката ми,
да слушам ритъма на твоя сън…
И мислите на нашата любов, тъй чужди,
да прогонва
усмивката на твоето събуждане.
________________________________________
***
Не си отивай
преди да сме направили от нашата любов
най-святото приятелство.
( Като това от Тримата другари.)
Докато не превърнем
всяко наше виждане
в един безкраен празник,
не си отивай.
След това –
ако можеш, си иди.
________________________________________
***
Законите ще се променят и статиите му може да се забравят, но тези стихове аз дълго ще помня.
Виолета Кръстанова
Остави коментар