Пешо и Гошо – любимите ми герои в практическите примери за стажантите ни и начинаещите служители, решават да регистрират фирма. Тя е ООД, за да няма сърдити.
Понеже са прочели статията ми „Защо не трябва да регистрираме фирма с 2 лева капитал”, са внесли цели 5000 лева.
– Браво момчета – така трябва – казвам им аз и очаквам да развият бързо бизнеса си с поморийска кал за износ под формата на крем за лице. Хем евтино, хем трайно.
И бизнесът наистина се разраства бързо. Заваляват имейли и поръчки във виртуалното пространство, а ние отчитаме фактури като за световно за тубички и етикетчета, платени в брой. С касови бележчици, четливи като слънце. И фактурки от подизпълнители, които пълнят тубичките за големички суми отчитаме и заплати доста високи в брой.
Супер! Щом има пари, нека си правят разходи Пешо и Гошо.
Е да, ама пари в касата нямааа. Постъпват едни 5000 лева от основният капитал и мааалко от продажби в брой, но те не стигат за всички разходи, платени в брой с документи като слънце – за около 100-тина хиляди лева.
Касата е „на червено” с цели 95 000 лева. Похарчени са пари, които ги е нямало.
– Е как така?- ще попита всеки. – Не можеш да похарчиш пари, които нямаш!
– Разбира се, че не можеш- казваме ние и питаме Пешо и Гошо – Откъде дойдоха тези пари, дето ги похарчихте другари бизнесмени?
– Ами ние ги дадохме! Ето ви протоколче, че сме захранили касата с лични средства, защото фирмата е била в нужда.
Осчетоводяваме протокола и се надяваме Пешо и Гошо да могат да докажат откъде пък те ги имат тези пари, защото това задължително е първият въпрос, който ще им бъде зададен при каквато и да е проверка от НАП. Защото когато касата се захранва с големи суми от съдружниците винаги може да възникне подозрение за неотчетени приходи.
Затова не харчете пари, които нямате.
Остави коментар