Разглеждаме публикувания в сайта на Народното събрание проект за Закон за счетоводството.
Въведени са нови текстове за укриване и изкривяване на информация :
Чл. 9. Не се допуска съставяне и/или отчитане на счетоводен документ за:
1. стопанска операция, която не е била извършена, изкривява или изопачава имущественото и финансовото състояние на предприятието;
2. фиктивна или привидна сделка, включително подкупването на длъжностни лица.
Чл. 12. (1) Не се допуска укриване на счетоводна информация.
(2) Не се допуска унищожаване на счетоводна информация по ред, различен от предвидения в този закон.
Променен е срокът за съхранение на документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции (досега за одит – до извършване на следващ вътрешен одит и одит на Сметната палата, за данъчен контрол – до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл.13, ал.1, т.2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 г., считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
В чл.27 са посочени приложимите принципи при отразяване на позиции във финансовите отчети:
Чл. 27. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи:
1. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;
2. последователност на представянето и сравнителна информация – представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети;
3. предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. принцип на начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването: ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период;
6. същественост – предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота. Сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал;
7. компенсиране – предприятието не извършва каквито и да било прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи;
8. предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма;
9. активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по цена на придобиване или по себестойност; цената на придобиване и себестойността се определят в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Относно инвентаризацията, нов е текста в чл.29:
Чл. 29. (1) Инвентаризация на активите и пасивите на предприятието се извършва с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
Предложена е нова категоризация на предприятията.
Независимо от категорията, в която попадат, следните предприятия подлежат на задължителен независим одит: предприятията от обществен интерес; средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес; предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
(3) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
За годишните финансови отчети:
Чл. 30. (1) Годишният финансов отчет представлява едно неразделно цяло и за всички предприятия се състои най – малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.
В чл. 39 е променен текста за сроковете за публикуване на отчетите от различните предприятия – всички публикуват отчетите си до 30 юни на следващата година.
Чл. 39 (3) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.
Увеличени са размерите на глобите за административни нарушения, както и са добавени нови нарушения, например:
Чл. 70. (1) Ръководител, който допусне съставяне на счетоводен документ и/или отчитане на стопанска операция, които изкривяват или изопачават имущественото и финансовото състояние на предприятието, или отчитане на фиктивна или привидна сделка, включително подкупването на длъжностни лица, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 71. (1) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел III се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв.
Чл. 72. (1) Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 18, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 73. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 1 и чл. 19, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на т. 31 от Допълнителните разпоредби, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
В допълнителните разпоредби е дадено и определение на понятието привидна сделка:
23. „Привидна сделка“ е сделка, която се сключва с цел да прикрие друга сделка, която страните в действителност желаят да сключат. Привидната сделка прикрива действителната воля на субектите.
32. „Укриване на данни” е всяко умишлено отстраняване на подлежащите на задължително съхраняване счетоводни документи от архивите и регистрите или отказ да се предоставят такива на собствениците или длъжностни лица или институции, които имат правомощия за запознаване и контрол на тези данни, с цел да се попречи на собственика или длъжностните лица, в това число на органите по приходите, ликвидаторите, синдиците, одиторите и други, да получат информация за фактическото икономическо състояние на предприятието.
33. „Унищожаване на данни” е всяко умишлено физическо разрушаване на счетоводните документи, подлежащи на задължително съхраняване, до състояние, в което те са негодни за използване, в това число договори, първични счетоводни документи, платежни документи, счетоводни регистри и др.
34. „Фиктивна сделка“ е сделка, която независимо дали е сключена в нарушение или не на закона, в действителност цели създаване на заблуда за възникнали несъществуващи права и задължения или получаване на предимство за страните. Това е сделка, която се сключва, без страните по нея да желаят сделката да породи правно действие.
Александра Гьокова
Отговорен счетоводител
Счетоводна компания „Дебал” ЕООД
Остави коментар