Често задаван въпрос от наши клиенти е как могат да назначат работник или служител с договор за обучение, дължат ли възнаграждение за времето на обучение, внасят ли се осигуровки, полагат ли се отпуски.
От миналата 2014 година, с промените в чл.230 ал. 1 от Кодекса на труда, са преуредени и осъвременени разпоредбите касаещи Договорите за ученичество. Регламентирано е, че това са трудови договори с изрично условие за обучение по време на работата. Като всеки трудов договор и договорът за ученичество следва да отговаря на изискванията на КТ. Особеното е, че по време на работата работодателят се задължава да обучи работника или служителя и да му осигури работа съобразно прибодитата квалификация, а обучаемият да усвои умения да извършва работата по определена професия или специалност.
Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца. Този срок, както и срокът, през който обучаемият се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението и придобиването на съответната квалификация, се определя в договора за ученичество. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.
По време на обучението работодателят е длъжен за заплаща възнаграждение на обучаемия, но не по-малко от 90% от минималната работна заплата за страната. В момента тя е 360 лева и съответно 90% са 324 лева. От 01.07.2015 г. съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г. минималната работна заплата за страната става 380 лева и съответно 90 % ще са 342 лева. Върху определеното възнаграждение се начисляват и плащат всички здравни и социални осигуровки, дължими при трудов договор.
Резултатът от обучението по договора по чл. 230, ал. 1 от КТ се установява чрез изпит на обучаемия, който се провежда при условия и ред, определени от работодателя. Ако обучението е за придобиване на конкретна професионална квалификация изпитът се провежда по реда на Закона за професионалното образование и обучение. За подготовка за явяване на изпит след завършване на обучението обучаемият има право на платен отпуск, като точният размер на отпуска за явяване на изпит се уговаря между обучаемия и работодателя, но не по-малко от 5 работни дни .
При сключване на договори за ученичество по чл. 230, ал. 1 от КТ, Ви съветваме винаги да се обръщате за професионален съвет от адвокат.
Виолета Кръстанова
СК Дебал ЕООД
Здравейте,
колежка съм и ми предстои да изготвя такъв договор, затова се надявам да си изясня всичко около него. Статията Ви е много добро комплексно представяне на въпроса. Не намирам обаче основание за това:
„Върху определеното възнаграждение се начисляват и плащат всички здравни и социални осигуровки, дължими при трудов договор.“
Според мен осигуровки се дължат върху МОД, когато разбира се уговореното възнаграждение е по-малко от него (приемам, че е 342 лв).
Здравейте,
Да, дължат се върху МОД, когато уговореното възнаграждение е по-малко, но това не е изключение само за договор за ученичество. Правилото важи за трудовите договори, към каквито са приравнени ученическите.
Вижте извадка от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски:
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 – 157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в отпуски, извън посочените в ал. 2, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни и дните на отпуските, посочени в ал. 2, за които е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение.