Според чл. 22а от от ЗДДФЛ, младите семейства могат да ползват данъчно облекчение като приспаднат от сумата на годишните данъчни основи по чл.17 от закона, направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище. Все още за много хора не е ясно дали имат право и как точно могат да ползват облекчението, което им е дал законодателя. В тази връзка на всички интересуващи се от това данъчно облекчение, даваме следните разяснения и насоки:
Важно: Приспадането от сумата от годишните данъчни основи означава, че с размера на направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит се намалява сборът от всички облагаеми доходи на физическото лице, които се декларират в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, а не дължимият данък.
Данъчното облекчение може да се ползва, ако едновременно са изпълнени следните условия:
1. Договорът за ипотечния кредит е сключен от лице, което има сключен граждански брак. Гражданският брак трябва да е сключен преди сключването на договора за ипотечния кредит и да не е прекратяван към 31 декември на годината, за която се ползва данъчното облекчение за млади семейства.
2. Поне единият от двамата съпрузи да не е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит.
3. Ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Данъчното облекчение за млади семейства не може да се ползва, ако за обезпечение служи друго жилище, а не закупеното с кредита.
4. Лицето представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за 2011 г.
5. Данъчното облекчение може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата.
Данъчното облекчение се ползва с подаването на годишна данъчна декларация в срок до 2 май 2012 г. в офиса или териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес. Към декларацията задължително трябва да се приложи документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата на ипотечния кредит за закупуване на жилище.
Настоящата статия не претендира за изчерпателност. Тя дава общи насоки и препоръки по дискутираната тема. За вашия конкретен случай е препоръчително да ни потърсите за персонална консултация.
Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, Първо отделение, Първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В., разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 3705 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващи от ДОПК, във вр. с чл. 107 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Е.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ***, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2263/23.07.2010г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис Добрич на основание чл.107, ал.1 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с който на жалбоподателката е определена сума за довнасяне след корекция в общ размер на 538.10 лв., ведно с лихва за забава в размер на 12.94 лв., поради липса на законово основание лицето да ползва данъчно облекчение за млади семейства в размер на 6665.25 лв., по реда на чл.22а от ЗДДФЛ, потвърден с Решение № 171/ 24.09.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна.
Жалбоподателката в жалбата си твърди, че административния орган неправилно е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ, тъй като притежава 4/24 ид.части от жилище, придобити по наследство. Сочи, че същите не може да се определи като семейно жилище, което да задоволи жилищните нужди на семейството и. Моли АУЗД № 2263/23.07.2010г. и потвърждаващото го решение да бъдат отменени като неправилни и незаконосъобразни. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да остави в сила АУЗД № 2263/23.07.2010г. и потвърждаващото го Решение № 171/24.09.2010г. на Директора на ТД на НАП гр.Варна като правилни и законосъобразни. Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП – Варна.
Съдът, след като извърши проверка на обжалвания акт, обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Е.Ф.М. е подала данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх. № 800И0006610/30.04.2010г. за отчетната 2009г., в която е декларирала доходи, както следва: сума от год. дан. основи по чл.17 от ЗДДФЛ – 50682.88 лв.; общ. размер на дан. облекчения – 7355.25 лв./ в т.ч. 6665.25 лв. млади семейства и 690.00 лв. за застраховка „Живот”/; общ. год. дан. основа намалена с облекченията – 43327.63 лв.; данък върху общ. год. основа – 4332.76 лв.; авансово удържан данък – 4461.19 лв.; надвнесен данък – 128.43 лв.
На Е.Ф.М. е изпратено съобщение, с изх. № 080661000004548/21.05.2010г., на основание чл.103, ал.1 от ДОПК за отстраняване на несъответствия в подадената декларация, чрез подаване на нова такава. Съобщението е получено от Б.Т.. / съпруг на жалбоподателката/ на 08.07.2010 г. В законоустановения срок не е подадена коригираща декларация, поради което на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по приходите е издал на 23.07.2010 г. оспорвания АУЗД № 2263/23.07.2010 г.
След извършена проверка на документите, приложени към декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ, както и в Служба по вписвания към АВ органът по приходите е установил, че жалбоподателката и съпруга и са получили кредит с Договор за кредит „ Жилище” № 14855/02.03.2006 г. като в същия е посочено, че кредита ще бъде ползван за закупуване на недвижим имот в гр. София на фаза „ груб строеж” и за довършителни работи на имота. С нот. акт. № 76/2006 г. е учредена ипотека на имота. След извършена проверка в Служба по вписванията към АВ гр.Девня, гр.Тервел, гр.София, гр.Добрич за извършени прехвърляния от страна на задълженото лице така и на съпруга, органът по приходите установил, че Е.Ф.М. е собственик на 4/24 ид.ч. от имот, находящ се в гр. Добрич, с оглед на горното приел, че не са налице предпоставките на чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ и е коригирал данните от дан. декларация, както следва: сума от год. дан. основи по чл.17 от ЗДДФЛ – 50682.88 лв.; общ. размер на дан. облекчения – 690. 00 лв.; общ. год. дан. основа намалена с облекченията – 49992.88 лв.; данък върху общ. год. основа – 4999.29 лв.; авансово удържан данък – 4461.19 лв.; дължим данък за довнасяне – 538.10 лв. и лихва в размер на 12.94 лв.
В срока по чл. 107, ал.4 от ДОПК данъчно задълженото лице е обжалвало издадения Акт за установяване на задължение по декларация № 2263/23.07.2010г. пред Директора на ТД на НАП – гр. Варна. С Решение № 171/24.09.2010г. Директора на ТД на НАП – гр. Варна е потвърдил издадения АУЗД № 2263/23.07.2010 г.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, в частта потвърдена с Решение № 171/ 24.09.2010 г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на акта:
Обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация № 2263/ 23.07.2010 г. е издаден от компетентен орган – инспектор по приходите, определен с Резолюция за извършване на проверка № 1409/ 14.05.2010г. Срокът за извършване на проверката е 28.05.2010г., като предмет на същата е извършване на проверка и установяване на наличието на обстоятелства и факти вписани в подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 г. РИП от 14.05.2010 г. е изменена с РИП № 1639/27.05.2010 г., изменена с РИП № 2109/28.06.2010 г., изменена с РИП № 2263/ 13.07.2010 г. със срок на завършване на проверката до 13.08.2010 г. АУЗД е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на проверката не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният АУЗД, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта
Предмет на спора е отказаното на жалбоподателката право да се ползва от предвиденото в закона данъчно облекчение за млади семейства, по смисъла на чл.22а от ЗДДФЛ и на същата е определена сума за довнасяне, в размер на 538.10 лв. и лихва – 12.94 лв.
Жалбоподателката оспорва АУЗД № 2263/ 23.07.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, офис Добрич като счита, че е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон. Конкретно възразява срещу извода на органа по приходите за това, че не са налице предпоставките на чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ, предвид притежаваните от нея 4/24 ид.ч. от имот, находящ се в гр.Добрич. Сочи, че имота е придобит преди брака по наследство, който имот не е жилище на семейството.
Възраженията на жалбоподателката са основателни.
Съдът намира тези доводи на данъчния орган за неправилни поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ.
Облагането на доходите на физическите лица е уредено в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2007 г. По отношение облагането на доходите на жалбоподателката, придобити през 2009 г. безспорно е приложим действащият в момента ЗДДФЛ. В глава ІV на закона са регламентирани случаите и условията за ползване на данъчни облекчения при определяне на годишната данъчна основа по смисъла на чл.17/ изм. – ДВ,бр.113/ 2007 г., в сила от 01.01.2008 г/.Чл.22а от ЗДДФЛ регламентира данъчните облекчения за млади семейства. Съгласно тази разпоредба / в сила от 01.01.2009 г./, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Съгласно §1, т.51 от ДР на ЗДДФЛ – „недвижим жилищен имот“ във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно разпоредбата на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, „ жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Не се спори между страните, че жалбоподателката е придобила по наследство 4/24 от жилище, находящо се в гр.Добрич преди сключването на граждански брак през 1998 г. Основателни са обаче доводите на жалбоподателката, че от редакцията на посочената разпоредба чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ, не следва изводът, че притежаваните от нея 4/24 ид.части от имот, представляват второ жилище, по смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ за семейството, с което същото може да задоволи жилищните си нужди. Ако законодателят е имал предвид, че в ограничителното условие на разпоредбата- ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството, трябва да се включват и притежаваните идеални части от друг имот, е следвало да го посочи изрично и редакцията на т.3 от чл.22а от ЗДДФЛ би била различна.
В чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ не е въведено категорично и недвусмислено изискването, данъчнозадълженото лице да не притежава идеални части от имот, различен от ипотекирания през данъчната година, за която ще се ползва данъчното облекчение за млади семейства, поради което неоснователно органът по приходите са приели, че подобно изискване е налице в закона, и то не е изпълнено в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 22а е данъчна, което налага стриктното й тълкуване. От друга страна, разпоредбата има социална насоченост, поради което не й съответства тълкуване, ограничаващо приложното й поле. Достатъчно е, че към момента на подаване на данъчната декларация за 2009 г. членовете на семейството не са притежавали втори имот- жилище, по смисъла на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, което би могло да задоволи жилищните им нужди, и което те биха могли да използват с тази цел.
Между страните не се спори, че останалите предпоставки на закона за ползване на данъчното облекчение са налице към момента на подаване на ГДД, а съществуването им към този момент се установява и от представените по делото доказателства.
Следователно изпълнени са всички кумулативни дадени изисквания в чл.22а от ЗДДФЛ. Изводът, който се налага от представените по делото доказателства е, че към момента на подаване, на ГДД № 080661000004548/21.05.2010г. жалбоподателката е изпълнила фактическия състав на чл. 22а от ЗДФЛ, поради което с подаването й законосъобразно е упражнила правото си на данъчно облекчение за млади семейства.
Като е приел обратното в АУЗД № 2263/23.07.2010г., потвърден с Решение № 171/24.09.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, органът по приходите е постановил акта в нарушение на закона и същия се явява незаконосъобразен.Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна и като такава , следва да бъде уважена, а АУЗД № 2263/23.07.2010г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 171/24.09.2010 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, следва да бъде отменен.
Не е направено искане от жалбоподателката в жалбата за присъждане на разноски по делото, поради което, съдът не и присъжда такива. С оглед изхода по делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо отделение, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 2263/ 23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 171/24.09.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с който на Е.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ***, е определена сума за довнасяне след корекция в общ размер на 538.10 лв., ведно с лихва за забава в размер на 12.94 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: